Все пак не се разказва за влак. По-точно щеше да е "Във влака", например. Макар че и това не бих сложила аз. Според мен трябва да е нещо, загатващо за края.
Мъдростта в тази приказка е многозначителна. На повърхността е поуката в лицето на самоуверената скала, която във вярата в собственото си могъщество се самозабравя.
Двете сгради често са наричани като сестри или „сутрешната камбана и мрачния барабан“
Христина беше с доста къса пола, която подчертаваше красивите й стройни крака, тениска и късо кожено яке.
Тръгнахме ние, отначало кротко, в спокойно темпо, видя ме тя, че съм ок и каза:
Туроператорът не носи отговорност за туристи, които не са допуснати от гранични власти.
Неговият вариант се нарича „Врана и лисица“. Историята разказва за врана, която си хапва сиренце на едно дърво. Лисицата идва, започва да ѝ прави комплименти и я моли да попее с хубавия си глас. Враната, поласкана, отваря човка да запее, сиренцето пада и лисицата го грабва.
В хода на историята героите преодоляват различни предизвикателства – борят се за прехраната си, сблъскват се с природните стихии, опитват се да надделеят над несправедливостта и изкушенията и по този начин се променят и израстват духовно.
Ако никога не сте плакали, очите ви не могат да са красиви.
Крушите са ??????? ?? ???? особено полезни за здравето на червата и сърцето. Ако крушата не ви е впечатлила досега,...
Едно от досада, друго от страх да се не загаврят, понеже чувствувах, че още треперех.
Разказът на един от членовете на комисията г. И. Грозев съдържаше следующето:
Естествено, говорихме си, че няма как да сме заедно, съгласихме се веднага, но пък се разбрахме, че може да поддържаме контакт и в някакъв момент пак да се видим. В крайна сметка като си тръгнах малко се поразсъхнаха нещата. Писахме си няколко пъти в началото, после по Коледа и малко изглеждаше, че каквото било – било, но ми се искаше пак да се видим и към началото на април беше започнало да ми става едно пролетно, та реших пак да ѝ пиша. Хич не се дърпа, сложното беше как да се видим – ако отида там – с какъв претекст, а и оня Митко и той ще е там – твърдо не става.
На петдесет разкрача по-нататък Грозев видял, че се подава един конник българин, облечен в потури, с фес, и който държал ниско над главата си една омбрела, за да му пази сянка, понеже силно пекло.